7.04.2007 г., 10:20

Надежда

793 0 2
    Погледи тайни и някак случайни,
разкриват за миг душата ми...
    Ала слепи са всички за нея,
и мъката, скрита в очите -
    виждам я само аз...
Замислям се... Дали си струва?...
    Дали животът ми не е напразен?...
Ала щом погледна в очите ти
    и видя себе си в тях,
разбирам, че все още има за какво да живея...
    И има надежда за мен...
и за любовта ми към теб...

                                                                               7. Март. 2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, човек никога не трябва да се предава, дори и в моменти когато му се струва че всичко е свършило
  • просто нямам думи това стихче е много хубаво

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...