7 апр. 2007 г., 10:20

Надежда

794 0 2
    Погледи тайни и някак случайни,
разкриват за миг душата ми...
    Ала слепи са всички за нея,
и мъката, скрита в очите -
    виждам я само аз...
Замислям се... Дали си струва?...
    Дали животът ми не е напразен?...
Ала щом погледна в очите ти
    и видя себе си в тях,
разбирам, че все още има за какво да живея...
    И има надежда за мен...
и за любовта ми към теб...

                                                                               7. Март. 2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, човек никога не трябва да се предава, дори и в моменти когато му се струва че всичко е свършило
  • просто нямам думи това стихче е много хубаво

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...