5 abr 2007, 12:57

Надежда

  Poesía
761 0 1
 

Защо да те обичам, значи да боли,

да си до мене, значи аз да страдам?

Защо за теб проливам толкова сълзи

и от мисълта за теб не мога да избягам?

Нима приятелството с тебе грешка е?

Какво да правя, не мога да реша?

Нали родени сме да се надяваме,

а може би с това греша?

Как да забраня на сърцето ми да се надява

за любовта на моите мечти?

Как да  спра в любовта ти аз да вярвам?

Та нали това мен жива ме държи!

Да вярвам, че някой и мене ще обича,

да бъда най-щастлива на света,

с красиви имена да ме нарича

и да вярва като мене в любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...