ziz@ta (Зорница) ziz@ta (Зорница)
13
Apr 5, 2007, 12:57 PM

Надежда

  Poetry
758 0 1
 

Защо да те обичам, значи да боли,

да си до мене, значи аз да страдам?

Защо за теб проливам толкова сълзи

и от мисълта за теб не мога да избягам?

Нима приятелството с тебе грешка е?

Какво да правя, не мога да реша?

Нали родени сме да се надяваме,

а може би с това греша?

Как да забраня на сърцето ми да се надява

за любовта на моите мечти?

Как да  спра в любовта ти аз да вярвам?

Та нали това мен жива ме държи!

Да вярвам, че някой и мене ще обича,

да бъда най-щастлива на света,

с красиви имена да ме нарича

и да вярва като мене в любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0