5.04.2007 г., 12:57

Надежда

759 0 1
 

Защо да те обичам, значи да боли,

да си до мене, значи аз да страдам?

Защо за теб проливам толкова сълзи

и от мисълта за теб не мога да избягам?

Нима приятелството с тебе грешка е?

Какво да правя, не мога да реша?

Нали родени сме да се надяваме,

а може би с това греша?

Как да забраня на сърцето ми да се надява

за любовта на моите мечти?

Как да  спра в любовта ти аз да вярвам?

Та нали това мен жива ме държи!

Да вярвам, че някой и мене ще обича,

да бъда най-щастлива на света,

с красиви имена да ме нарича

и да вярва като мене в любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...