Защо да те обичам, значи да боли,

да си до мене, значи аз да страдам?

Защо за теб проливам толкова сълзи

и от мисълта за теб не мога да избягам?

Нима приятелството с тебе грешка е?

Какво да правя, не мога да реша?

Нали родени сме да се надяваме,

а може би с това греша?

Как да забраня на сърцето ми да се надява

за любовта на моите мечти?

Как да  спра в любовта ти аз да вярвам?

Та нали това мен жива ме държи!

Да вярвам, че някой и мене ще обича,

да бъда най-щастлива на света,

с красиви имена да ме нарича

и да вярва като мене в любовта!