5 апр. 2007 г., 12:57

Надежда

760 0 1
 

Защо да те обичам, значи да боли,

да си до мене, значи аз да страдам?

Защо за теб проливам толкова сълзи

и от мисълта за теб не мога да избягам?

Нима приятелството с тебе грешка е?

Какво да правя, не мога да реша?

Нали родени сме да се надяваме,

а може би с това греша?

Как да забраня на сърцето ми да се надява

за любовта на моите мечти?

Как да  спра в любовта ти аз да вярвам?

Та нали това мен жива ме държи!

Да вярвам, че някой и мене ще обича,

да бъда най-щастлива на света,

с красиви имена да ме нарича

и да вярва като мене в любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....