3 dic 2007, 9:02

Надежда

  Poesía » Otra
869 0 4
 

 

 

 

 

 

 

 

Нямам мира, щом със мен не е,
и някак твърде тъмно пак е зимното небе.
Стаята се свива с грохот луд,
гласът ми някак глъхне недочут.
Викаш ли - дали те чува някой
или е просто глупав, смешен мит,
че махне ли с крилцата пеперуда,
съживява някой или някой е убит?
И премазано във мене скърца нещо,
откога живее вътре зъбно колело,
което монотонно влачи се зловещо,
на място тъпче, неподозиращо само?
Навън е тъмно, ден е или нощ,
или е някъде там, по средата?
Притъмнява ли светът като в синхрон,
щом на човека тъмно е в душата?
Добър ден, добър вечер, лека нощ,
денят изниза се, обгърнат с празнота.
Приятни съниша, моя ненагледна,
със мен не си, не си със мен сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за хубавия стих!
  • Страхотно!
    Много ми харесва,как толкова много неща са съчетани в такъв малък текст.
  • Добър ден,добър вечер,лека нощ...и живота се изнизал в рутината...Поздравявам те!С обич!
  • Браво!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...