3.12.2007 г., 9:02

Надежда

861 0 4
 

 

 

 

 

 

 

 

Нямам мира, щом със мен не е,
и някак твърде тъмно пак е зимното небе.
Стаята се свива с грохот луд,
гласът ми някак глъхне недочут.
Викаш ли - дали те чува някой
или е просто глупав, смешен мит,
че махне ли с крилцата пеперуда,
съживява някой или някой е убит?
И премазано във мене скърца нещо,
откога живее вътре зъбно колело,
което монотонно влачи се зловещо,
на място тъпче, неподозиращо само?
Навън е тъмно, ден е или нощ,
или е някъде там, по средата?
Притъмнява ли светът като в синхрон,
щом на човека тъмно е в душата?
Добър ден, добър вечер, лека нощ,
денят изниза се, обгърнат с празнота.
Приятни съниша, моя ненагледна,
със мен не си, не си със мен сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за хубавия стих!
  • Страхотно!
    Много ми харесва,как толкова много неща са съчетани в такъв малък текст.
  • Добър ден,добър вечер,лека нощ...и живота се изнизал в рутината...Поздравявам те!С обич!
  • Браво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....