Dec 3, 2007, 9:02 AM

Надежда

  Poetry » Other
864 0 4
 

 

 

 

 

 

 

 

Нямам мира, щом със мен не е,
и някак твърде тъмно пак е зимното небе.
Стаята се свива с грохот луд,
гласът ми някак глъхне недочут.
Викаш ли - дали те чува някой
или е просто глупав, смешен мит,
че махне ли с крилцата пеперуда,
съживява някой или някой е убит?
И премазано във мене скърца нещо,
откога живее вътре зъбно колело,
което монотонно влачи се зловещо,
на място тъпче, неподозиращо само?
Навън е тъмно, ден е или нощ,
или е някъде там, по средата?
Притъмнява ли светът като в синхрон,
щом на човека тъмно е в душата?
Добър ден, добър вечер, лека нощ,
денят изниза се, обгърнат с празнота.
Приятни съниша, моя ненагледна,
със мен не си, не си със мен сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за хубавия стих!
  • Страхотно!
    Много ми харесва,как толкова много неща са съчетани в такъв малък текст.
  • Добър ден,добър вечер,лека нощ...и живота се изнизал в рутината...Поздравявам те!С обич!
  • Браво!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....