3 дек. 2007 г., 09:02

Надежда

Поэзия » Другая

870 0 4

Нямам мира, щом със мен не е,
и някак твърде тъмно пак е зимното небе.
Стаята се свива с грохот луд,
гласът ми някак глъхне недочут.
Викаш ли - дали те чува някой
или е просто глупав, смешен мит,
че махне ли с крилцата пеперуда,
съживява някой или някой е убит?
И премазано във мене скърца нещо,
откога живее вътре зъбно колело,
което монотонно влачи се зловещо,
на място тъпче, неподозиращо само?
Навън е тъмно, ден е или нощ,
или е някъде там, по средата?
Притъмнява ли светът като в синхрон,
щом на човека тъмно е в душата?
Добър ден, добър вечер, лека нощ,
денят изниза се, обгърнат с празнота.
Приятни съниша, моя ненагледна,
със мен не си, не си със мен сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

3y3ka (Зузка)

Поздравления за хубавия стих!

2007-12-03T10:49:25+02:00
Johney (Иван Петров)

Страхотно!
Много ми харесва,как толкова много неща са съчетани в такъв малък текст.

2007-12-03T10:11:39+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Добър ден,добър вечер,лека нощ...и живота се изнизал в рутината...Поздравявам те!С обич!

2007-12-03T09:34:17+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Браво!

2007-12-03T09:05:59+02:00