Надежда и Любов

Нямам крехки думи.

Само разпукани спомени...

Вкаменени жълти албуми,

апотеоз на делата ми сторени.

Нямам и младост наивна.

Само следи – разпилени...

И тази радост привидна,

хаос от чувства стаени.

Имам те, Теб! Като камък.

Да те хвърля нагоре – в простора.

Сърце на богиня !

                         В небесния замък...

Със Тебе, Любов, да отворя!

Не се връщай сама... Любов!