Надежда и Любов

30 abr 2014, 21:10

Poesía » De amor

422 0 0

Нямам крехки думи.

Само разпукани спомени...

Вкаменени жълти албуми,

апотеоз на делата ми сторени.

Нямам и младост наивна.

Само следи – разпилени...

И тази радост привидна,

хаос от чувства стаени.

Имам те, Теб! Като камък.

Да те хвърля нагоре – в простора.

Сърце на богиня !

В небесния замък...

Със Тебе, Любов, да отворя!

Не се връщай сама... Любов!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.