Apr 30, 2014, 9:10 PM

Надежда и Любов

  Poetry » Love
544 0 0

Нямам крехки думи.

Само разпукани спомени...

Вкаменени жълти албуми,

апотеоз на делата ми сторени.

 

Нямам и младост наивна.

Само следи – разпилени...

И тази радост привидна,

хаос от чувства стаени.

 

Имам те, Теб! Като камък.

Да те хвърля нагоре – в простора.

Сърце на богиня !

                         В небесния замък...

Със Тебе, Любов, да отворя!

 

Не се връщай сама... Любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...