21 mar 2010, 19:01

Надежда за пролет

  Poesía
931 0 14

 

 

Първа пролет е! Времето е цъфтежно,

дълго бленувано природно възкръсване.

Във небето се смее с усмивка безбрежна

Слънце! И е светло и топло до пръсване!

 

Недослушани птици прочистват гърла,

на разпяване целият въздух ухае.

Аромат се понася на гнезда, на трева!

Пролетù се! И за моето вътре нехае.

 

А забиват се капки дъждовни във мене,

пръсват в хладни разсейки плътта.

И, напук на щастливото пролетно време,

ми наливат поредната чаша тъга.

 

В барабанен ритъм атакуват сърцето,

оглушават честотите на звънкия тон.

Първа пролет е! Вижте само небето!

А за мен нека бъде Последният стон!

 

Нека днес пада последният дъжд,

нека днес никнат последни бодли!

Нека лъч разцъфти ме още веднъж!

Не вали, Пролет, моля те, не вали!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пролетен поздрав и за теб, Боби! Вдъхновен ми изглеждаш и ти
  • И на теб, миличка Весенце! Вплетох ника ти в едно стихотворение Ще го видиш днес, дано ти хареса!
  • Много щастие и на теб, Веселка! Благодаря ти за подкрепата!
    И аз те открих едва вчера, Светла! И веднага се записвам за твой фен!
    Жулли, нека птици пеят щастливи песни и в твоята душа!
    Ангел, като че надеждата и пролетта са синоними, нали? Сърдечен поздрав и за теб!
  • Пролетта лекува и сърцата, Люси!
    А надеждата чака точно този лекар...
    Чудесен стих!

  • Хубаво! Да бъде пролет в душата ти!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...