Надежда за пролет
Първа пролет е! Времето е цъфтежно,
дълго бленувано природно възкръсване.
Във небето се смее с усмивка безбрежна
Слънце! И е светло и топло до пръсване!
Недослушани птици прочистват гърла,
на разпяване целият въздух ухае.
Аромат се понася на гнезда, на трева!
Пролетù се! И за моето вътре нехае.
А забиват се капки дъждовни във мене,
пръсват в хладни разсейки плътта.
И, напук на щастливото пролетно време,
ми наливат поредната чаша тъга.
В барабанен ритъм атакуват сърцето,
оглушават честотите на звънкия тон.
Първа пролет е! Вижте само небето!
А за мен нека бъде Последният стон!
Нека днес пада последният дъжд,
нека днес никнат последни бодли!
Нека лъч разцъфти ме още веднъж!
Не вали, Пролет, моля те, не вали!
© Люсил All rights reserved.
Вдъхновен ми изглеждаш и ти 
