21.03.2010 г., 19:01

Надежда за пролет

930 0 14

 

 

Първа пролет е! Времето е цъфтежно,

дълго бленувано природно възкръсване.

Във небето се смее с усмивка безбрежна

Слънце! И е светло и топло до пръсване!

 

Недослушани птици прочистват гърла,

на разпяване целият въздух ухае.

Аромат се понася на гнезда, на трева!

Пролетù се! И за моето вътре нехае.

 

А забиват се капки дъждовни във мене,

пръсват в хладни разсейки плътта.

И, напук на щастливото пролетно време,

ми наливат поредната чаша тъга.

 

В барабанен ритъм атакуват сърцето,

оглушават честотите на звънкия тон.

Първа пролет е! Вижте само небето!

А за мен нека бъде Последният стон!

 

Нека днес пада последният дъжд,

нека днес никнат последни бодли!

Нека лъч разцъфти ме още веднъж!

Не вали, Пролет, моля те, не вали!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пролетен поздрав и за теб, Боби! Вдъхновен ми изглеждаш и ти
  • И на теб, миличка Весенце! Вплетох ника ти в едно стихотворение Ще го видиш днес, дано ти хареса!
  • Много щастие и на теб, Веселка! Благодаря ти за подкрепата!
    И аз те открих едва вчера, Светла! И веднага се записвам за твой фен!
    Жулли, нека птици пеят щастливи песни и в твоята душа!
    Ангел, като че надеждата и пролетта са синоними, нали? Сърдечен поздрав и за теб!
  • Пролетта лекува и сърцата, Люси!
    А надеждата чака точно този лекар...
    Чудесен стих!

  • Хубаво! Да бъде пролет в душата ти!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....