надежди
Не се обръщай, зад теб е черно и студено,
зад теб е нищото,
зад теб е пустота,
обърнеш ли се - падаш.
Падаш там някъде в безкрая.
И викаш с глас неуловим...
С ръце, протегнати към светлината, ти вървиш, вървиш,
а все не идва края.
1992
гр.Шумен
зад теб е нищото,
зад теб е пустота,
обърнеш ли се - падаш.
Падаш там някъде в безкрая.
И викаш с глас неуловим...
С ръце, протегнати към светлината, ти вървиш, вървиш,
а все не идва края.
1992
гр.Шумен
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Добромира Петкова Todos los derechos reservados
