надежди

7 abr 2008, 1:15

Poesía » De amor

465 0 1

Не се обръщай, зад теб е черно и студено,
зад теб е нищото,
зад теб е пустота,
обърнеш ли се - падаш.
Падаш там някъде в безкрая.
И викаш с глас неуловим...
С ръце, протегнати към светлината, ти вървиш, вървиш,
а все не идва края.
1992
гр.Шумен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

надежди

Искате да прочетете повече?

Propuestas