dobrido (Добромира Петкова)
1 0
7 апр. 2008 г., 01:15

надежди 

  Поэзия » Любовная
446 0 1
Не се обръщай, зад теб е черно и студено,
зад теб е нищото,
зад теб е пустота,
обърнеш ли се - падаш.

Падаш там някъде в безкрая.
И викаш с глас неуловим...
С ръце, протегнати към светлината, ти вървиш, вървиш,
а все не идва края.

1992
гр.Шумен

© Добромира Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??