dobrido (Добромира Петкова)
1 0
7.04.2008 г., 1:15 ч.

надежди 

  Поезия » Любовна
444 0 1
Не се обръщай, зад теб е черно и студено,
зад теб е нищото,
зад теб е пустота,
обърнеш ли се - падаш.

Падаш там някъде в безкрая.
И викаш с глас неуловим...
С ръце, протегнати към светлината, ти вървиш, вървиш,
а все не идва края.

1992
гр.Шумен

© Добромира Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??