dobrido (Добромира Петкова)
1 0
Apr 7, 2008, 1:15 AM

надежди 

  Poetry » Love
445 0 1
Не се обръщай, зад теб е черно и студено,
зад теб е нищото,
зад теб е пустота,
обърнеш ли се - падаш.

Падаш там някъде в безкрая.
И викаш с глас неуловим...
С ръце, протегнати към светлината, ти вървиш, вървиш,
а все не идва края.

1992
гр.Шумен

© Добромира Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??