rudin (Иван Христов)
858 1444
29 nov 2009, 0:06

Надеждино поле XIX 

  Poesía » Odas y poemas
507 0 7

 

 

ХІХ

През лятото свърна ли в село
отивам в полето, все там,
под онзи Балкан белочелен
край черно огнище без плам.

А някога тук то гореше
и старец със дълга брада
с лула във устата седеше
и пускаше димни кълба.

Но вече го няма овчаря.
Възнесъл се в звездния свят.
И може би там пак разправя
полето защо тъй зоват.

Дочух, че наблизо бълбука
чешмичка и струйка преде.
Пих с устни от жажда напукани –
Надеждина вяра ме сгре.

До пъна запалих си огън
и сякаш глас таен и глух
разказваше някакъв спомен...
Записах това, що дочух!

А вие четете, младежи,
вам давам поемата в дар
и нека в сърцето Надежда

ви бъде до старост другар.

 

( Край )

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??