rudin (Иван Христов)
858 1444
29 нояб. 2009 г., 00:06

Надеждино поле XIX 

  Поэзия » Оды и поэмы
506 0 7

 

 

ХІХ

През лятото свърна ли в село
отивам в полето, все там,
под онзи Балкан белочелен
край черно огнище без плам.

А някога тук то гореше
и старец със дълга брада
с лула във устата седеше
и пускаше димни кълба.

Но вече го няма овчаря.
Възнесъл се в звездния свят.
И може би там пак разправя
полето защо тъй зоват.

Дочух, че наблизо бълбука
чешмичка и струйка преде.
Пих с устни от жажда напукани –
Надеждина вяра ме сгре.

До пъна запалих си огън
и сякаш глас таен и глух
разказваше някакъв спомен...
Записах това, що дочух!

А вие четете, младежи,
вам давам поемата в дар
и нека в сърцето Надежда

ви бъде до старост другар.

 

( Край )

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??