27 dic 2010, 22:54

Надиграване

  Poesía
1K 1 16

Хайде да се надиграваме –

ти ще стъпваш тежко, аз ще ситня,

леко ще приклякам край мечтите ти,

бяла кърпичка ще вея пред очите ти,

край ръцете ти фустаните ми ще се диплят,

като тъпан ще отеквам във сърцето ти,

като гайда ще пищиш в душата ми.

Ще се вия като пояс по гърдите ти –

ха надолу, ха нагоре – щура шарения.

И когато падна от умора във ръцете ти,

като вакло ягне ще ме краднеш от хорото.

 

 

 

Ръченица>>>

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Логнах се специално заради този стих, Веси, който преди ден много ме впечатли!
    Чуден е!
    Поздрав!
  • Думка тъпана на сърцето ти в глухия свят...!Звездите ви чуват!
  • Бих те грабнал и откраднал и по-рано, но толкова хубаво го правиш това ха надолу, ха нагоре, че изчаквам докато паднеш от умора!
  • Крадвам те от раз!
    Весели празници, Весе!
  • С Оги!Светли празници, Веси!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...