gerrda (Геновева Христова)
408 4501
31 ene 2010, 20:49

Надвечер 

  Poesía » Otra
634 0 9

 

 

 

по здрач съм гола

преплитам се

с въжени мостове

над сухи реки

безропотно

ставам опора

на разходки и сънища

на съдби

и надежди

на измръзнали хора

без слух и очи

 

в синевата на залеза

съм гореща

и мокра

от горчивия плач

на брезата отсреща

прекършена длан

устремила нагоре

към пустинната

мъртва луна

 

вечер съм полъх

от капка любов

от лъчи свобода

от пресипнала шепа тревога

и ръмя

ставам само вода

и когато се стъмни

прииждам

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??