Надвечер
по здрач съм гола
преплитам се
с въжени мостове
над сухи реки
безропотно
ставам опора
на разходки и сънища
на съдби
и надежди
на измръзнали хора
без слух и очи
в синевата на залеза
съм гореща
и мокра
от горчивия плач
на брезата отсреща
прекършена длан
устремила нагоре
към пустинната
мъртва луна
вечер съм полъх
от капка любов
от лъчи свобода
от пресипнала шепа тревога
и ръмя
ставам само вода
и когато се стъмни
прииждам
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
