gerrda (Геновева Христова)
408 4501
31.01.2010 г., 20:49 ч.

Надвечер 

  Поезия » Друга
636 0 9

 

 

 

по здрач съм гола

преплитам се

с въжени мостове

над сухи реки

безропотно

ставам опора

на разходки и сънища

на съдби

и надежди

на измръзнали хора

без слух и очи

 

в синевата на залеза

съм гореща

и мокра

от горчивия плач

на брезата отсреща

прекършена длан

устремила нагоре

към пустинната

мъртва луна

 

вечер съм полъх

от капка любов

от лъчи свобода

от пресипнала шепа тревога

и ръмя

ставам само вода

и когато се стъмни

прииждам

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??