по здрач съм гола
преплитам се
с въжени мостове
над сухи реки
безропотно
ставам опора
на разходки и сънища
на съдби
и надежди
на измръзнали хора
без слух и очи
в синевата на залеза
съм гореща
и мокра
от горчивия плач
на брезата отсреща
прекършена длан
устремила нагоре
към пустинната
мъртва луна
вечер съм полъх
от капка любов
от лъчи свобода
от пресипнала шепа тревога
и ръмя
ставам само вода
и когато се стъмни
прииждам
© Геновева Христова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
