Кiara (Киара)
182 300
19 sept 2007, 8:32

Наесен орехите чупят ги с молитва 

  Poesía
664 0 10
 

И днес ме имаш като на празник -

различната добра.

(най-вече малка)

С години молиш ме да спра,

да пиша,

мамо -

това, което ме разяждало от вътре,

не можело да бъде истинско отвън.

А аз боля с ръцете си,

защото имам

в погледа -

мълчание

към всяка реплика накриво

и всяка празна длан.

И към момичето, което

се е скрило

под масичката в коридора,

във тежко синьо -

и май все още си е там.

Говорех си със сенките

на татко

по сивите стени,

а уличните лампи -

странно цели

угасваха във опитите ми

да сме сами.

(Не си прости -

и аз не му простих)

Когато всичко свърши

и свършена съм аз,

ще ме целунеш ли,

сякаш пораснала  съм

в снимки,

а за тебе  още съм си... аз.

Не ги измервах във очите си,

но там покълнаха,

от там береше ги и ти -

съмненията и...

ще ме обичаш повече, нали.

Защото имам нужда.

Защото трябва.

Защото си...

И някак си

избягвам да присъствам

на семейния ни мини хаос

и не защото вечно съм проблемът,

защото просто мястото ми не е там.

(Самотникът най-добър е, когато е сам)

Жестока съм,

когато те обичам -

до яловост

от теб

аз себе си изкорених.

Напих те снощи със доверие,

за да се скрия днес

в черупката на ореха

от втори клас...

Но ти обичаш ме, нали,

най-вече малка.

Най-вече малка.

Наесен орехите  чупят ги

с молитва.

 

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??