30 abr 2014, 21:02

Награда

500 0 0

                                                  Награда

 

 

                        Не съм аз  робиня. Избраница жрица

                        На словото пратено свише,

                        Разтварям се цялата. В слух се превръщам

                        И песен Небето с мен пише...

                        Поглъщам  с  наслада  живителна  сила.

                        Плътта  ми  ликува  с  любов.

                        Сърцето  престава  с  ума  да  флиртува

                        И  вече  съм  цялата  зов.

                        Ръцете послушно със пръстите точни

                        Намират  най-вярната струна.

                        Тогава  забравила  всичко,  аз  пия

                        Награда  за  мене от Трона...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...