Награда
Не съм аз робиня. Избраница жрица
На словото пратено свише,
Разтварям се цялата. В слух се превръщам
И песен Небето с мен пише...
Поглъщам с наслада живителна сила.
Плътта ми ликува с любов.
Сърцето престава с ума да флиртува
И вече съм цялата зов.
Ръцете послушно със пръстите точни
Намират най-вярната струна.
Тогава забравила всичко, аз пия
Награда за мене от Трона...
© Стойна Димова Всички права запазени