Награда
Не съм аз робиня. Избраница жрица
На словото пратено свише,
Разтварям се цялата. В слух се превръщам
И песен Небето с мен пише...
Поглъщам с наслада живителна сила.
Плътта ми ликува с любов.
Сърцето престава с ума да флиртува
И вече съм цялата зов.
Ръцете послушно със пръстите точни
Намират най-вярната струна.
Тогава забравила всичко, аз пия
Награда за мене от Трона...
© Стойна Димова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
