Наивно

17 jun 2012, 17:41

Poesía

656 0 5

Аз мога да съм сън. Но и небе.

И всеки ден да бъда малко време,

в което тишината е съвсем

внезапен звук от бялото без тебе.

Аз мога да съм дъжд. И без море

да знам, че има скрита синя болка,

доплувала до прашното сърце

на звуците. Не зная точно колко

да вярвам в непотребния си стих,

когато съм безкрайно доловима,

когато само бегъл сивкав щрих

изпълва тишината. И те има.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aLmA_mUeRtA (Ив)

2012-08-12T00:28:09+03:00

Ти можеш да СИ!
И те има!
sisidara (Сиси)

2012-07-09T16:57:03+03:00

Бъди сигурна, че стиха ти не е непотребен!
Докосва!!!
Поздрав!
BuRn_AliVe (Александър)

2012-06-19T19:10:47+03:00

Силно, много силно!
mimamina (Мина Конарова)

2012-06-18T14:44:01+03:00

И те има!Прекрасно!
batstefko1 (Ст)

2012-06-17T22:45:52+03:00

Българската поезия има добри традиции в цветовото изражение на чувствата! Мисля,че Вашето стихотворение е едно добро допълнение към този фонд!Поздравления!