gerrda (Геновева Христова)
408 4501
17 июн. 2012 г., 17:41

Наивно 

  Поэзия
652 0 5

 

 

 

Аз  мога да съм сън. Но и небе.

И всеки ден да бъда малко време,

в което тишината е съвсем

внезапен звук от бялото без тебе.

 

Аз мога да съм дъжд. И без море

да знам, че има скрита синя болка,

доплувала до прашното сърце

на звуците. Не зная точно колко

 

да вярвам в непотребния си стих,

когато съм безкрайно доловима,

когато само бегъл сивкав щрих

изпълва тишината. И те има.

© Геновева Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти можеш да СИ!
    И те има!
  • Бъди сигурна, че стиха ти не е непотребен!
    Докосва!!!
    Поздрав!
  • Силно, много силно!
  • И те има!Прекрасно!
  • Българската поезия има добри традиции в цветовото изражение на чувствата! Мисля,че Вашето стихотворение е едно добро допълнение към този фонд!Поздравления!
Предложения
: ??:??