Аз мога да съм сън. Но и небе.
И всеки ден да бъда малко време,
в което тишината е съвсем
внезапен звук от бялото без тебе.
Аз мога да съм дъжд. И без море
да знам, че има скрита синя болка,
доплувала до прашното сърце
на звуците. Не зная точно колко
да вярвам в непотребния си стих,
когато съм безкрайно доловима,
когато само бегъл сивкав щрих
изпълва тишината. И те има.
© Геновева Христова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
