11 ene 2013, 13:03

Най-дългата минута 

  Poesía » De amor
648 0 6

Най-дългата минута ще е тази,
в която ще науча, че те няма...
Очите ми ще се превърнат в рани,
в сълзи от кръв ще се окъпя цяла.
Сърцето ми във този миг последен 
ще се запали и ще се разнищи...
В гърдите ми ще зейне страшна яма,
която ще прилича на огнище...
Ръцете ми ще пометат земята.
Крилата си ще счупя, нелетяла...
Душата ми кат луда ще се мята
и като пепел ще се сипе цяла.
След туй ще се превърна в черен камък.
И твърда аз до теб ще коленича.
Най-дългата минута ще е тази,
в която за последно ме обичаш... 

© Флоранс Касабие Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,за милото посрещане
    да...това с душата може да търпи корекция,сега ми идват доста идеи,но не знам как да го поправя.
  • Прекрасен стих!
  • Добре дошла и от мен!
    Хубав стих!
  • Хубаво! Добре дошла!
  • Здравей и от мен!
    Чудесен старт!!!
    (ако позволиш - вместо "Душата ми кат луда ще се мята" предлагам "Душата като луда ще се мята"
    Ще те четем!
  • Добре дошла с този великолепен стих!
    Страшно много ми хареса!
Propuestas
: ??:??