11.01.2013 г., 13:03

Най-дългата минута

794 0 6

Най-дългата минута ще е тази,
в която ще науча, че те няма...
Очите ми ще се превърнат в рани,
в сълзи от кръв ще се окъпя цяла.
Сърцето ми във този миг последен 
ще се запали и ще се разнищи...
В гърдите ми ще зейне страшна яма,
която ще прилича на огнище...
Ръцете ми ще пометат земята.
Крилата си ще счупя, нелетяла...
Душата ми кат луда ще се мята
и като пепел ще се сипе цяла.
След туй ще се превърна в черен камък.
И твърда аз до теб ще коленича.
Най-дългата минута ще е тази,
в която за последно ме обичаш... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Флоранс Касабие Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,за милото посрещане
    да...това с душата може да търпи корекция,сега ми идват доста идеи,но не знам как да го поправя.
  • Прекрасен стих!
  • Добре дошла и от мен!
    Хубав стих!
  • Хубаво! Добре дошла!
  • Здравей и от мен!
    Чудесен старт!!!
    (ако позволиш - вместо "Душата ми кат луда ще се мята" предлагам "Душата като луда ще се мята"
    Ще те четем!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...