Най-дългата минута ще е тази,
в която ще науча, че те няма...
Очите ми ще се превърнат в рани,
в сълзи от кръв ще се окъпя цяла.
Сърцето ми във този миг последен
ще се запали и ще се разнищи...
В гърдите ми ще зейне страшна яма,
която ще прилича на огнище...
Ръцете ми ще пометат земята.
Крилата си ще счупя, нелетяла...
Душата ми кат луда ще се мята
и като пепел ще се сипе цяла.
След туй ще се превърна в черен камък.
И твърда аз до теб ще коленича.
Най-дългата минута ще е тази,
в която за последно ме обичаш...
© Флоранс Касабие All rights reserved.
да...това с душата може да търпи корекция,сега ми идват доста идеи,но не знам как да го поправя.