Най-големият човешки грях

Poesía » Otra

959 0 2

Невежеството, още преди хиляди лета,

в онези мрачни, тежки времена

с жестокост и желание за мъст

разпъна Съвършенството на кръст

и стори най-големия човешки грях,

когато хулеше Го и Го плюеше през смях.

А Той смирено и със сълзи на очи

горещо молеше Небесния Отец

да им прости...

Понесъл във сърцето си

вековните страдания на нашата земя,

възкръсна Той от тленното

и стана завинаги Спасител на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

geowid (Георги Видинов)

х-ах,спасител на света,абсурд...че,кой друг може да те спаси от тебе си,от егото ти,ако не ти сам...ако беше другояче нямаше все още да има омраза,войни,избиване на хора...и именно защото се надяваме и вярваме,че някой друг може да ни спаси,сме си все още на същият хал..какво толкова се е променило,а?...

2010-05-25T20:33:57+03:00
tanyavd (Татяна Борисова)

Трудна работа Беси Джеймс, но Вечността е пред нас, и това ме успокоява.

2010-05-25T18:58:32+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0