25.05.2010 г., 14:30

Най-големият човешки грях

953 0 2

Невежеството, още преди хиляди лета,

в онези мрачни, тежки времена

с жестокост и желание за мъст

разпъна Съвършенството на кръст

и стори най-големия човешки грях,

когато хулеше Го и  Го плюеше през смях.

А Той смирено и със сълзи на очи

горещо молеше Небесния Отец

да им прости...

Понесъл във сърцето си

вековните страдания на нашата земя,

възкръсна Той от тленното

и стана завинаги Спасител на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • х-ах,спасител на света,абсурд...че,кой друг може да те спаси от тебе си,от егото ти,ако не ти сам...ако беше другояче нямаше все още да има омраза,войни,избиване на хора...и именно защото се надяваме и вярваме,че някой друг може да ни спаси,сме си все още на същият хал..какво толкова се е променило,а?...
  • Трудна работа Беси Джеймс, но Вечността е пред нас, и това ме успокоява.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...