May 25, 2010, 2:30 PM

Най-големият човешки грях

  Poetry » Other
952 0 2

Невежеството, още преди хиляди лета,

в онези мрачни, тежки времена

с жестокост и желание за мъст

разпъна Съвършенството на кръст

и стори най-големия човешки грях,

когато хулеше Го и  Го плюеше през смях.

А Той смирено и със сълзи на очи

горещо молеше Небесния Отец

да им прости...

Понесъл във сърцето си

вековните страдания на нашата земя,

възкръсна Той от тленното

и стана завинаги Спасител на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • х-ах,спасител на света,абсурд...че,кой друг може да те спаси от тебе си,от егото ти,ако не ти сам...ако беше другояче нямаше все още да има омраза,войни,избиване на хора...и именно защото се надяваме и вярваме,че някой друг може да ни спаси,сме си все още на същият хал..какво толкова се е променило,а?...
  • Трудна работа Беси Джеймс, но Вечността е пред нас, и това ме успокоява.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...