May 25, 2010, 2:30 PM

Най-големият човешки грях

  Poetry » Other
951 0 2

Невежеството, още преди хиляди лета,

в онези мрачни, тежки времена

с жестокост и желание за мъст

разпъна Съвършенството на кръст

и стори най-големия човешки грях,

когато хулеше Го и  Го плюеше през смях.

А Той смирено и със сълзи на очи

горещо молеше Небесния Отец

да им прости...

Понесъл във сърцето си

вековните страдания на нашата земя,

възкръсна Той от тленното

и стана завинаги Спасител на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • х-ах,спасител на света,абсурд...че,кой друг може да те спаси от тебе си,от егото ти,ако не ти сам...ако беше другояче нямаше все още да има омраза,войни,избиване на хора...и именно защото се надяваме и вярваме,че някой друг може да ни спаси,сме си все още на същият хал..какво толкова се е променило,а?...
  • Трудна работа Беси Джеймс, но Вечността е пред нас, и това ме успокоява.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...