28 nov 2007, 9:56

Най-истинската болка е любов

1.6K 0 31

Най-истинската болка е любов
и загуба, изплакана в раздяла,
а пътят стар е наполовина нов
и душата празна стене - полуцяла.

 


 

Останалата част е свита някъде,
паснала във чуждо, празно място
и само липсата минава с чакане -
надеждата самичка да израстне.

 


 

Причините бледнеят - непотребни,
разцепващи прощалната минута,
в очите на лъжовности обсебни,
е скрит страха, подобно на кошута.

 


 

Частите от плахост ще отстъпят,
ненужни за докосване от обич
и безпосочно ще изминат пътя,
обрулени от вятъра и боси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...