28.11.2007 г., 9:56

Най-истинската болка е любов

1.6K 0 31

Най-истинската болка е любов
и загуба, изплакана в раздяла,
а пътят стар е наполовина нов
и душата празна стене - полуцяла.

 


 

Останалата част е свита някъде,
паснала във чуждо, празно място
и само липсата минава с чакане -
надеждата самичка да израстне.

 


 

Причините бледнеят - непотребни,
разцепващи прощалната минута,
в очите на лъжовности обсебни,
е скрит страха, подобно на кошута.

 


 

Частите от плахост ще отстъпят,
ненужни за докосване от обич
и безпосочно ще изминат пътя,
обрулени от вятъра и боси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...