3 jul 2024, 1:20

Най-скучният човек

  Poesía » Otra
766 1 0

Най-скучният човек си ляга рано,

в леглото си е още преди девет.

Сам се събужда в пет и без аларма,

а сутрин пие чай вместо кафе.

 

Понякога дори се забавлява,

да, рядко е, но има и такива дни.

Тогава рони залци по перваза,

с гълъбите радостта да сподели.

 

Най-скучният човек си няма рамо,

на което за момент да се опре,

но своето той щедро го предлага

и е щастлив, щом вие сте добре.

 

Най-скучният човек чете в неделя.

Звъните да му искате отвертка.

Той има всичко и ви го споделя,

на скучния човек щом сте съседка.

 

И само некролога на вратата,

избелял, със снимка черно бяла,

показва ни коя била жената,

която с него се е смяла.

 

Най-скучният човек е бил обичан,

и имал свойте планове, мечти,

споделял ги със своето момиче

и вярвал, че ще ги осъществи...

 

Но тъй се случило, че я загубил,

смъртта е загуба категорична.

А в нея той е още влюбен,

не само живи се обичат...

 

И той сега съдбата не вини,

живее ден за ден и без мечта,

самотен и незабележим почти,

най-скучният човек в света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....