Jul 3, 2024, 1:20 AM

Най-скучният човек

  Poetry » Other
749 1 0

Най-скучният човек си ляга рано,

в леглото си е още преди девет.

Сам се събужда в пет и без аларма,

а сутрин пие чай вместо кафе.

 

Понякога дори се забавлява,

да, рядко е, но има и такива дни.

Тогава рони залци по перваза,

с гълъбите радостта да сподели.

 

Най-скучният човек си няма рамо,

на което за момент да се опре,

но своето той щедро го предлага

и е щастлив, щом вие сте добре.

 

Най-скучният човек чете в неделя.

Звъните да му искате отвертка.

Той има всичко и ви го споделя,

на скучния човек щом сте съседка.

 

И само некролога на вратата,

избелял, със снимка черно бяла,

показва ни коя била жената,

която с него се е смяла.

 

Най-скучният човек е бил обичан,

и имал свойте планове, мечти,

споделял ги със своето момиче

и вярвал, че ще ги осъществи...

 

Но тъй се случило, че я загубил,

смъртта е загуба категорична.

А в нея той е още влюбен,

не само живи се обичат...

 

И той сега съдбата не вини,

живее ден за ден и без мечта,

самотен и незабележим почти,

най-скучният човек в света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...