Най-скучният човек си ляга рано,

в леглото си е още преди девет.

Сам се събужда в пет и без аларма,

а сутрин пие чай вместо кафе.

Понякога дори се забавлява,

да, рядко е, но има и такива дни.

Тогава рони залци по перваза,

с гълъбите радостта да сподели.

Най-скучният човек си няма рамо,

на което за момент да се опре,

но своето той щедро го предлага

и е щастлив, щом вие сте добре.

Най-скучният човек чете в неделя.

Звъните да му искате отвертка.

Той има всичко и ви го споделя,

на скучния човек щом сте съседка.

И само некролога на вратата,

избелял, със снимка черно бяла,

показва ни коя била жената,

която с него се е смяла.

Най-скучният човек е бил обичан,

и имал свойте планове, мечти,

споделял ги със своето момиче

и вярвал, че ще ги осъществи...

Но тъй се случило, че я загубил,

смъртта е загуба категорична.

А в нея той е още влюбен,

не само живи се обичат...

И той сега съдбата не вини,

живее ден за ден и без мечта,

самотен и незабележим почти,

най-скучният човек в света...