6 sept 2008, 10:03

Най-слепите очи

  Poesía
954 0 21

Най-слепите очи

 

Най-слепите очи

са празните.

Не ги запълват даже

обещания

за истински,

изстрадани Любови.

Не ги спасява от тъгата

залезът,

крещящ във свойто питане:

„Денят кога ще дойде?”

А хората –

слепци във този мрак –

дори не знаят

колко са ограбени.

От празнините.

Във очите.

И в душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!!!
  • С благодарност на всеки един, който спря или ще спре тук, за да прочете този кратък стих!
    Радвам се, че посещавате публикациите ми! Лично за мен празните и безчувствени очи са една от най-страшните гледки... И точно те говорят за празнина и в душата...
    Поздрав с пожелание да срещаме все по-малко такива очи по пътя си!
    Прегръщам ви!
  • Прекрасно! Прозряващо! Замислящо! Поздрав!
  • браво!!! поздрав!!
  • Трепна ми...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...