6.09.2008 г., 10:03

Най-слепите очи

953 0 21

Най-слепите очи

 

Най-слепите очи

са празните.

Не ги запълват даже

обещания

за истински,

изстрадани Любови.

Не ги спасява от тъгата

залезът,

крещящ във свойто питане:

„Денят кога ще дойде?”

А хората –

слепци във този мрак –

дори не знаят

колко са ограбени.

От празнините.

Във очите.

И в душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • С благодарност на всеки един, който спря или ще спре тук, за да прочете този кратък стих!
    Радвам се, че посещавате публикациите ми! Лично за мен празните и безчувствени очи са една от най-страшните гледки... И точно те говорят за празнина и в душата...
    Поздрав с пожелание да срещаме все по-малко такива очи по пътя си!
    Прегръщам ви!
  • Прекрасно! Прозряващо! Замислящо! Поздрав!
  • браво!!! поздрав!!
  • Трепна ми...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...