26 dic 2010, 17:21

Най-старата приказка

1.1K 1 18

Когато заспиваш,
затваряш уморени клепачи
в мекото на тъмнината
и в уханието на съня
се спускаш по ръба на мечтите, 
безпощадни ездачи
на страсти грешни
и по гребена на вълната-съдба.
Размахваш криле, 
политаш към своята истина
там, 
на другия бряг, 
далеко, 
далеко в друга мечта,
през реката, разделяща 
световете, от тебе измислени -
приказка стара, 
толкова стара...
колкото хиляда лета!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...