Най-старата приказка
Когато заспиваш,
затваряш уморени клепачи
в мекото на тъмнината
и в уханието на съня
се спускаш по ръба на мечтите,
безпощадни ездачи
на страсти грешни
и по гребена на вълната-съдба.
Размахваш криле,
политаш към своята истина
там,
на другия бряг,
далеко,
далеко в друга мечта,
през реката, разделяща
световете, от тебе измислени -
приказка стара,
толкова стара...
колкото хиляда лета!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
