Когато заспиваш,
затваряш уморени клепачи
в мекото на тъмнината
и в уханието на съня
се спускаш по ръба на мечтите,
безпощадни ездачи
на страсти грешни
и по гребена на вълната-съдба.
Размахваш криле,
политаш към своята истина
там,
на другия бряг,
далеко,
далеко в друга мечта,
през реката, разделяща
световете, от тебе измислени -
приказка стара,
толкова стара...
колкото хиляда лета!
© Валка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
