8 jul 2006, 22:28

НАКРАЯ

  Poesía
1.9K 0 27

Когато дайде ред да ме изпратите

в най-краткия ми път към съвършенството,

сложете стари дрехи и обувки,

защото ще вали и ще е кално.

 

На мястото на тръгване прелейте

едничка глътка вино – много евтино,

с последните ви левчета закупено –

да ви държи в юмрук до сутринта.

 

Не говорете някакви небивалици,

че съм била добра и много хубава…

Такава съм, каквато Бог ме прати

 и никога не съм се доизмисляла.

 

Ако не е отвътре – не плачете.

Тогава ще ми е кристално ясно.

Тогава аз на вас ще ви съчувствам –

на равнодушните и на разплаканите.

 

Повярвайте, отново ще сме заедно!

Ще ви посрещам в края на тунела,

ще ви чета най-новите си стихове,

ще ви сервирам светлина и музика

 

и ще ви заклевам пак да се обичаме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Шишкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления! Мъдрост има тук!
  • !!!
    Браво!!!Много силен стих!
  • В края на тунела... Дааа! Много точно! Оттам ще минем всички! И ако към Светлината добавим и музика, ще е още по-хубаво! Поздрави от мен!
  • Истинско,"широко", не ограничено в рамките на общоприетото...Това е и моето разбиране по тая тема, просто ти си го изразила много прямо и безхитростно. Въздейства ми, значи е наистина добро! Ще ми е интересно да видя още нещо твое, чао засега!
  • Поздрав за този стих!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....