НАКРАЯ
Когато дайде ред да ме изпратите
в най-краткия ми път към съвършенството,
сложете стари дрехи и обувки,
защото ще вали и ще е кално.
На мястото на тръгване прелейте
едничка глътка вино – много евтино,
с последните ви левчета закупено –
да ви държи в юмрук до сутринта.
Не говорете някакви небивалици,
че съм била добра и много хубава…
Такава съм, каквато Бог ме прати
и никога не съм се доизмисляла.
Ако не е отвътре – не плачете.
Тогава ще ми е кристално ясно.
Тогава аз на вас ще ви съчувствам –
на равнодушните и на разплаканите.
Повярвайте, отново ще сме заедно!
Ще ви посрещам в края на тунела,
ще ви чета най-новите си стихове,
ще ви сервирам светлина и музика
и ще ви заклевам пак да се обичаме!
© Анелия Шишкова All rights reserved.
Поздрави от мен!
